Българска история

20 декември 1943 г., небето над София. Млад български пилот излита сам срещу вълна от американски бомбардировачи. Боеприпасите не стигат, машините са по-слаби, числата са срещу него. Вместо да се откаже, Димитър Списаревски насочва изтребителя си право в един от бомбардировачите и се забива в него. На 27 години, в първия и последен свой въздушен бой.
Гост на този епизод е проф. Димитър Недялков: военен летец, изследовател на българската авиация и автор на новата илюстрована биография „Списаревски. Живот в служба на България".Разговорът далеч надхвърля един човек. Той е за цяло едно поколение млади български летци, изправили се срещу несравнимо по-силен противник, знаейки, че шансовете не са на тяхна страна – и въпреки това излетели, защото под тях е била родината им. Проследяват се детството и пътят на Списаревски, обучението в Германия, състоянието на българската авиация след Ньойския договор, тактиката на американските бомбардировки над София и спорът, който продължава и до днес – има ли смисъл в една такава саможертва. Гостът прокарва и неудобни паралели със съвременността: как общество, което пренебрегва армията си в мирно време, си спомня за нея едва когато дойде бедатаЖелаем Ви приятно слушане!

Когато говорим за пазителите на историята, се сещаме за историци, археолози, архитекти. Но много рядко се сещаме за реставраторите – хората, които всъщност правят възможно да видим един многовековен паметник не просто ремонтиран, а съхранен и максимално близък до оригинала.Гост на този епизод е доц. Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата към БАН – един от водещите български реставратори.Разговорът влиза дълбоко в един непознат свят: как изглежда реставрацията отвътре; защо България има силна школа още от 1973 г., но губи специалистите си в чужбина; какво всъщност виждаме, когато влезем в средновековна църква, и колко от него е оригинал; как добронамерени, но зле изпълнени „реставрации" на икони унищожават безценни паметници; и защо, ако загубим тези няколкостотин души, които тихо пазят културата ни, ще загубим битката за българската култура.Желаем Ви приятно слушане!

Скелет на около 70-годишен мъж, висок около метър и шейсет. Лявата предлакътна кост е счупена и зараснала накриво, а от лявата страна на черепа, между слепоочието и ухото, личи стара травма – рани, които човекът е носил близо двайсет години преди смъртта си. Открит е през 1969 г. в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Преспа, а от 1984 г. насам науката го определя като цар Самуил. Оттогава костите стоят по рафтовете в хранилищата на Музея на византийската култура в Солун. На 3 октомври те се връщат в България.Записахме този извънреден епизод дни преди събитието. Наш гост е д-р Константин Голев – медиевист от БАН, водещ на рубриката „Битките, които промениха света“ и секретар към Смесената българо-македонска историческа комисия. По телефона се включва и проф. Пламен Павлов, който десетилетия наред поставя въпроса за връщането на останките.Говорим защо сме сигурни, че това е Самуил, какво дава България в замяна и защо част от историческата гилдия смята, че губим повече, отколкото печелим. Защо мястото е „Света София“, а не базиликата в Преспа. И какво означава това за македонизма – не като политически лозунг, а като разказ, който от днес нататък ще носи една пукнатина.Заповядайте на 3 октомври на площад „Батенберг“ от 12:30 ч.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод продължава поредицата за чуждестранните лидери и техните отношения с българската държава. На фокус е румънският диктатор Николае Чаушеску – човекът, който взима властта през 1965 г. и се задържа на върха до последния ден от живота си, когато е разстрелян от собствения си народ и собствената си партия. Гост е Димитър Григоров – специалист по балканска и в частност румънска история, живял в северната ни съседка, който познава в дълбочина историческите събития и следи съвременните обществено-политически процеси в Румъния.Разговорът тръгва от популярните стереотипи в българското съзнание – че Секуритате е по-страшна от ДС, че Румъния е по-независима от Москва, че Чаушеску е „по-голям диктатор" от Живков – и ги проверява един по един. Оттам навлиза в дълбочина: възходът на „гения на Карпатите", еманципацията от Съветския съюз, мегаломанията, изплащането на външния дълг с цената на глад и мизерия, неразрешените спорове с България и накрая кървавата развръзка от декември 1989 г.Желаем Ви приятно слушане!

2 август 2026 г. За първи път в историята си Унгария спира напълно атомната си централа Пакш. Седмица по-късно същото се случва и с румънската АЕЦ Черна вода. Причината и при двете е рекордно ниското ниво на река Дунав. На същия участък от Дунав има още една централа – българската АЕЦ Козлодуй, която така и не спира работа.Гостът е Йордан Йорданов – започнал работа в Козлодуй още през 70-те години и извървял целия път до изпълнителен директор на централата в началото на века.Разговорът тръгва от тази актуална тема – защо българската централа издържа, когато съседните спряха – и оттам разгръща цялата над 60-годишна атомна история на България: как държава „от 19 век" за три десетилетия построява шест реактора и се нарежда на шесто място в света по ядрена енергия на глава от населението; каква е ролята на българските инженери и на „Енергопроект"; какво всъщност се случва в Чернобил и защо българските реактори са различни; и накрая – болезнената тема за затварянето на малките реактори при влизането в ЕС и цената, която обществото плаща за това решение.Желаем Ви приятно слушане!